З А П О В Е Д
№ РД -09-56
Бургас 14 юни 2013 год.
На свое заседание, проведено на 29.05.2013 г., отразено в протокол № 20, постъпил в Областна администрация - гр. Бургас на 07.06.2013 г. с вх. № 61-00-86(1)/07.06.2013г., Общински съвет Айтос е гласувал решение № 319, по точка № 5 от дневния ред, със следния текст :
На основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.15а, ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите;
1. ПРЕДОСТАВЯ на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1893” рибните ресурси на язовир „Парка” който е актуван с Акт за общинска собственост № 237/05.04.19999 год., и е с площ от 105,326 дка, представляващ имот № 000486 в землището на гр. Айтос, община Айтос, с начин на трайно ползване – язовир и при граници: имот 000484, землищна граница, имот № 185001, имот № 000492, имот № 000571, имот № 000514.
2. ЗАДЪЛЖАВА Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол-1893” да изпълнява изцяло задълженията по Наредба № 13/29.01.2004 год. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръжения към тях.
3. Упълномощава Васил Едрев – кмет на община Айтос да предприеме всички необходими действия по изпълнение на взетото решение за предоставяне на рибните ресурси на язовир „Парка” на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1893”, сключването и оформянето на договор с вписани права и задължения на страните.”
Предложението за решение е внесено в деловодството на Общински съвет Айтос от кмета на Община Айтос Васил Едрев, вх.№ОбС 196/20.05.2013 г.
Общинският съвет е приел подложеното на поименно гласуване предложение за решение с 19 гласа “за”, 1 глас „против” и 5 гласа „въздържал се” от общ брой на съветниците 29.
При извършена проверка за законосъобразност на основание чл.31, ал. 1, т.5 от Закона за администрацията/ЗА/ бе установено, че цитираното решение е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
С цитираното решение, ОбС Айтос е упражнил своята компетентност във връзка с управлението на имоти – публична общинска собственост, и същото подлежи на административен и съдебен контрол, тъй като това е законовата гаранция, че ОбС осъществява правомощията си съобразно конституционно защитения интерес на общината. За да бъде гарантирано законосъобразно упражняване на правомощия предоставени със закон на общинския съвет при управление с общинска собственост, решенията трябва да бъдат съобразени с норми от публичен ред, да се вземат в рамките на компетентността, при спазване на съответните процедурни правила и материалноправни норми. Контролът за законосъобразност се упражнява по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗА вр. с чл. 45, ал. 4 отЗМСМА. В производството по издаване на решение на органа на местно самоуправление за управление на общинско имущество, общинският съвет действа като административен орган, формиращ волеизявление, което безспорно има гражданскоправни последици и със сигурност засяга права на самата община като юридическо лице. Решението на органа на местно самоуправление определя рамките и елементите на договора, който ще бъде сключен от общината чрез кмета, като в гражданските правоотношения общината ще встъпи като равнопоставен субект. Волята на общината се формира от компетентния общински съвет чрез административен акт, което трябва да става по законосъобразен начин. Поради това и с оглед защита интересите на общината законодателят е допуснал административен контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местно самоуправление и местна администрация.
По своя характер и съдържание оспорваното решение представлява действие по управление на недвижими имоти – общинска собственост, взето от Общинския съвет в качеството му на принципал. Правното основание на приетото решение, посочено от ОбС е чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.15а, ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите.
Общинският съвет е приел да предостави на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1893” рибните ресурси на язовир „Парка” който е актуван с Акт за общинска собственост № 237/05.04.19999 год., и е с площ от 105,326 дка, представляващ имот № 000486 в землището на гр. Айтос, община Айтос, с начин на трайно ползване – язовир и при граници: имот 000484, землищна граница, имот № 185001, имот № 000492, имот № 000571, имот № 000514. Цитираният акт има удостоверителен характер и представлява годно доказателствено средство относно правото на собственост и статута на обектите, индивидуализирани в него. Публичният характер на язовирите се извежда и от Закона за водите. Съгласно чл. 19, ал.1, б.”в” от същия - публична общинска собственост са язовирите и микроязовирите, с изключение на тези по чл. 13, т. 1 и включените в имуществото на търговските дружества към датата на влизането в сила на този закон или на сдружения за напояване.
На първо място, при постановяване на решението си общински съвет Айтос не е взел предвид, че съществува специален ред за предоставяне на язовири и микроязовири - публична общинска собственост.
Със Закона за сдруженията за напояване и по-конкретно § 3 и § 4 от ПЗР на закона, законодателят е вменил задължение на кметовете на общини да предадат на сдруженията за напояване от момента на възникването им като юридически лица, владението върху язовирите и микроязовирите, предназначени за напояване и представляващи елементи от напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на сдружението, включени в имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно § 3 ал.2 от ПЗР на ЗСН е разпоредено на кметовете на общини да прекратят всички договори за концесия, наем, аренда или съвместно ползване с трети лица с писмено предизвестие, за което изрично да уведомят Министъра на земеделието и продоволствието. В конкретния случай, няма данни общинският съвет да е изследвал дали язовира е предназначен за напояване. Няма данни, дали в община Айтос има регистрирани сдружения за напояване. Този факт не е отразен нито в докладната на кмета на общината, нито в решението на Общинския съвет. Но дори и да се приеме, че липсват регистрирани в района на общината сдружения за напояване, предоставянето на язовири – публична общинска собственост, представляващи част от хидромелиоративната система, може да се осъществи по §4, след предварително съгласуване с Министъра на земеделието и продоволствието, в качеството му на надзорен орган по чл.65, ал.1 от ЗСН. За законосъобразното отдаване под наем на язовир – общинска собственост, принципала би следвало да изключи приложимостта на разпоредбите на ЗСН с надлежни документи и доказателства.
Липсват конкретни мотиви защо административният орган е приел за приложима правната норма на чл. 15а, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), след като няма данни язовирът да е обявен за зона за аквакултура и какъв точно е режимът му на ползване.
Според чл.15а, ал.4 от ЗРА, Общинските съвети могат да възлагат управлението на рибните ресурси във водни обекти общинска собственост за любителски риболов на сдруженията по чл. 11 от същия закон за осъществяване на обществено полезна дейност.
Според чл. 2, ал. 1 от ЗРА рибностопанските обекти са собственост на държавата и общините, на юридически и физически лица и правото на собственост според ал. 2 върху рибните ресурси в обектите по ал. 1 принадлежи на собственика на съответния обект или на лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или на друго основание.
Изводът при анализа на цитираната уредба е, че за да се разпореди общинския съвет с рибния ресурс следва да е собственик на рибно стопанския обект или на рибностопанския ресурс.
След като не е установено има или не регистрирано сдружение за напояване, не може по категоричен начин да се установи чия собственост е цитираният язовир, респ. рибностопанският ресурс.
Според чл. 2, ал. 2 от ЗСН сдруженията за напояване са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон с целите по чл. 3.
С разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗСН сдруженията придобиват от момента на възникването им като юридически лица право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура на територията им по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и общината е длъжна да предаде на сдружението владението върху язовирите и микроязовирите по ал. 1, предназначени за напояване и представляващи елементи на напоителната система или технологична обособена нейна част на територията на сдружението и да прекрати договорите за концесия, наем аренда или за съвместно ползване с трети лица.
Облекченият режим на чл.15а, ал.4 на ЗРА е приложим единствено за сдруженията по чл. 11 от същия закон за осъществяване на обществено полезна дейност. Съгласно същият лицата, упражняващи любителски риболов, могат да се сдружават на основание на общността на техните интереси в териториални риболовни сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Чл.45 от ЗЮЛНЦ и следващи определят реда и начина на регистрация и вписване на Юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
Правата на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност да ползват облекчения по настоящия закон възникват от датата на вписване в централния регистър.
Централният регистър е публичен, като всеки може да иска справка или извлечение от съдържанието му относно информацията, която подлежи на обявяване.
От направената служебна проверка на Централният регистър в Министерството на правосъдието не се установява надлежна регистрация на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1893”.
От казаното до тук, се налага извода, че предоставянето на язовира за управление на конкретно сдружение е извършено в нарушение на основните принципи на законност, истинност, съразмерност, последователност и предвидимост, прогласени в АПК. Не е съобразена целта на ЗОС, не са съобразени специалните закони - Закон за водите и Закон за сдруженията за напояване.
И не на последно място решение 319 е прието в противоречие с решение 162 от 26.07.2013 год., прието по т.15 от дневния ред на Протокол 10/26.07.2013 год. Със същото, ОбС Айтос е приел да се прекратят едностранно, считано от 01.01.2013 год. сключени договори за наем на публична общинска собственост – язовири, находящи се на територията на община Айтос. Като подточка (пета наред) е записан „Договор за наем № 105/22.07.2002 год. сключен с ЛРД „Сокол”, относно язовир „Парка”, землището на гр. Айтос, с площ 105,326 дка.
С т.4 от същото решение ОбС Айтос е възложил на кмета на община Айтос да предприеме всички действия по откриване на процедури за отдаване на язовирите на територията на община Айтос на концесия, съгласно чл.13 от Закона за концесиите и чл.19 и 20 от Закона за водите, като условията и параметрите за провеждане на концесията да бъдат предложени за утвърждаване на заседание на общински съвет.
С приемането на решение 162/26.07.2013 год. ОбС Айтос е постановил административен акт, който след влизането му в сила има задължително действие спрямо кмета на общината. Решението на общинския съвет безспорно е административен акт на колективен орган на местната власт и самоуправление. Няма данни в последствие същият да е отменян или изменян, което от своя страна води до извода, че същият следва да бъде изпълнен, още повече, че с него са вменени задължения на кмета на община Айтос. В този смисъл гореизложеното само по себе си е основание за незаконосъобразност на решение № 319/29.05.2013 год.
Общинският съвет като орган на местното самоуправление в общината е длъжен да упражнява правомощията си по чл. 21 отЗМСМАизхождайки от конституционното задължение на общината по чл. 140 от Конституцията на РБ да използва своето право на собственост в интерес на териториалната общност. За да бъде гарантирано законосъобразното упражняване на предоставените на общинския съвет със закон правомощия при разпореждане с общинска собственост, решенията трябва да бъдат взети в рамките на компетентността, при спазване на административнопроизводствените правила и на съответните материално-правни норми.
В случай, че изброените пороци не могат да бъдат санирани в законовия 14 дневен срок, с цел избягване на съдебно оспорване, така приетото решение следва да бъде отменено до отстраняване на пороците.
Предвид гореизложеното и на основание чл.32, ал.2 отЗакона за администрациятавъв връзка с чл.45, ал.4 от ЗМСМА
ЗАПОВЯДВАМ:
ВРЪЩАМ за ново обсъждане Решение № 319/29.05.2013 г., взето по т. 5 от дневния ред на заседание на Общински съвет Айтос, отразено в Протокол № 20/29.05.2013 г., входиран в Областна администрация вх.№ 61-00-86(1)/07.06.2013 год.; със следното съдържание:
На основание чл.21, ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.15а, ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите;
1. ПРЕДОСТАВЯ на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1893” рибните ресурси на язовир „Парка” който е актуван с Акт за общинска собственост № 237/05.04.19999 год., и е с площ от 105,326 дка, представляващ имот № 000486 в землището на гр. Айтос, община Айтос, с начин на трайно ползване – язовир и при граници: имот 000484, землищна граница, имот № 185001, имот № 000492, имот № 000571, имот № 000514.
2. ЗАДЪЛЖАВА Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол-1893” да изпълнява изцяло задълженията по Наредба № 13/29.01.2004 год. за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на язовирните стени и съоръжения към тях.
3. Упълномощава Васил Едрев – кмет на община Айтос да предприеме всички необходими действия по изпълнение на взетото решение за предоставяне на рибните ресурси на язовир „Парка” на Сдружение „Ловно-рибарско дружество Сокол – 1893”, сключването и оформянето на договор с вписани права и задължения на страните.”
Препис от заповедта ми да бъде връчена на Председателя на Общински съвет – Айтос и Кмета на Община Айтос.
Върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила и следва да бъде разгледан от общинския съвет в 14-дневен срок от получаването му, съгл. чл. 45, ал.7 от ЗМСМА, за което следва да бъда уведомен незабавно, с оглед правомощията ми по чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА.
СЕВДАЛИНА ТУРМАНОВА/п/ не се чете
ВрИД Областен управител на област Бургас
