НАСЕЛЕНИЕ И ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ В ОБЛАСТ БУРГАС ПРЕЗ 2022 ГОДИНА

Демографска ситуация в област Бургас през 2022 година:

• Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението;
• Намалява броят на живородените деца;
• Намалява броят на умрелите лица;
• Увеличава се детската смъртност;
• Намалява броят на сключените граждански бракове, докато броят на бракоразводите нараства

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2022 г. населението на област Бургас е 378 596 души, което представлява 5.9% от населението на страната и нарежда областта на 4-то място по брой на населението непосредствено след областите София (столица), Пловдив и Варна. В сравнение с 2021 г. населението на областта намалява с 427 души, или с 0.1%[1].

Мъжете са 181 979 (48.1%), а жените - 196 617 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на областа.

Фиг. 1. Възрастова структура на населението към 31.12.2022 година

Разпределението на населението между градовете и селата е резултат от неговото естествено и механично движение. В края на 2022 г. в градовете живеят 289 254 души, или 76.4% от населението на областта, а в селата - 89 342 души, или 23.6%. В градовете жените са 151 810, или с 10.5% повече от мъжете, a в селата жените са повече от мъжете - с 0.6%.

Към края на 2022 г. населените места в област Бургас са 249, от които 20 градове и 229 села, разпределени в 13 общини, съгласно административно-териториалното устройство на страната. Малко над половината (51.5%) от населението на областта живее в най-голямата община Бургас, а в най-малката - община Малко Търново, живеят само 0.7% от населението на областта. Към края на годината в област Бургас има 69 населени места с население под 100 души и 1 населено място без население (с. Дюля, община Руен).

Най-големият град в областта е областният център гр. Бургас, който е с население 188 242 души, а най-малък е гр. Китен - 809 души. Най-голямото село в област Бургас е Равда (община Несебър) с население 2 684, а най-малко е с. Звезда (община Руен) - 1 човек.

Фиг. 2. Население към 31.12.2022 г. по общини в област Бургас

В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години са 83 416, или 22.0% от населението на областта.

Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25.4%, а на мъжете - 18.4%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Към 31.12.2022 г. децата до 15 години в област Бургас са 57 285, или 15.1% от общия брой на населението.

Към 31.12.2022 г. общият коефициент на възрастова зависимост[2] е 59.1% при 60.4% за страната, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст.

Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 58.0%, отколкото в селата - 62.9%.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст 44.2 години, която е под средната за страната (45.2 години) и нарежда областта на четвърто място след областите София (столица), Сливен и Варна. Средната възраст при мъжете в областта е 42.4 години, а при жените - 45.9 години. Средната възраст на населението в градовете е 44.2 години, а в селата - 44.1 години.

Променя се броя и относителния дял на населението в под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени[3] при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2022 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст в област Бургас към 31.12.2022 г. е 222 868 души, или 58.9% от населението в област Бургас, като мъжете са 115 308, а жените - 107 560.

Към края на 2022 г. над трудоспособна възраст са 94 097 души, или 24.8%, а под трудоспособна възраст - 61 631 души, или 16.3% от населението на областта.

1. 1.      Население под, във и над трудоспособна възраст в област Бургас към 31.12.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2022 г. това съотношение е 72 или 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 72 млади хора.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост

През 2022 г. в областта са регистрирани 3 249 родени деца, като от тях 3 221 (99.1%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява със 178 деца, или с 5.2%.

1. 2.      Коефициенти на раждаемост и естествен прираст на населението в област Бургас

Коефициентът на общата раждаемост^[4] за област Бургас през 2022 г. е 8.5‰.

Броят на живородените момчета (1 700) в област Бургас е със 179 повече от този на живородените момичета (1 521), или на 1 000 момчета се падат 895 момичета.

В градовете и селата на областта живородените през 2022 г. са съответно 2 388 и 833, а коефициентът на раждаемост е 8.3‰ в градовете и 9.3‰ в селата.

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказват решаващо влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на възпроизводството на населението.

Към 31.12.2022 г. броят на жените във фертилна възраст в област Бургас е 77 011.

Тоталният коефициент на плодовитост^[5] е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2022 г. средният брой живородени деца в областта от една жена е 1.76 при 1.78 за страната. В градовете средния брой живородени деца от една жена е 1.68 при 1.96 в селата.

През 2022 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.2 години. В сравнение с 2021 г. се e увеличила с 0.2 години. Средната възраст на жените при раждане на дете остава непроменена спрямо 2021 г. - 28.7 години.

Фиг. 3. Средна възраст на жената при раждане на първо дете и тотален коефициент на плодовитост в област Бургаспо години

През 2022 г. броят на извънбрачните раждания е 1 719, или 52.9% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в градовете (55.6%) е по-висок отколкото в селата (45.2%).

Смъртност

Броят на умрелите лица в област Бургас през 2022 г. е 6 341 души, а коефициентът на обща смъртност^[6] - 16.7‰ при 18.4‰ за страната. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 126, или с 15.1%.

Смъртността сред мъжете (18.3‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (15.3‰). През 2022 г. на 1 000 жени умират 1 108 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.0‰) отколкото в градовете (15.4‰) на област Бургас.

Фиг. 4. Коефициенти на обща и детска смъртност в област Бургас

През 2022г. в областта са починали 24 деца на възраст до една година, а коефициентът на детската смъртност^[7] е 7.5‰ и е по-висок спрямо предходната година(6.8‰).

Бракове и бракоразводи

През 2022 г. се наблюдава намаляване на броя на сключените бракове. Регистрираните юридически бракове в област Бургас са 1 734 и са с 47 по-малко от предходната година. От всички регистрирани бракове 72.1% (1 251) са сред населението в градовете. В селата са сключени 483 брака. Най-много са сключените граждански бракове при жените във възрастта от 20 до 29 години (44.6%), докато при мъжете се очертава диапазонът между 25 и 34 години (43.3%).

През 2022 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.5 и 29.5 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.1 години за мъжете, а при жените - с 0.4 години.

Коефициента на брачност^[8], през 2022 г. е 4.6‰, като спрямо 2021 г. се увеличава с 0.2 промила.

За 82.8% от мъжете и 84.0% от жените, сключили граждански брак през 2022 г. той е бил първи.

По показателя „предишно семейно положение при сключване на брака“, най-голям е броят на неженените мъже - 1 435, следван от разведените - 266. При жените също най-голям е броят на неомъжените - 1 455, следван от броя на разведените - 256.

Фиг. 5. Коефициенти на брачност и бракоразводност в област Бургас

(На 1 000 души)

През 2022 г. разводите в областта са 620, като спрямо 2021 г. броят им нараства с 0.6%. От всички прекратени бракове 80.8% се отнасят за населението в градовете. Критичен момент в съвместния живот на брачните двойки е възрастта от 40 до 49 години. При мъжете относителният дял на разводите в този възрастов интервал е 37.4%, а при жените - 32.6%.

Разводът е бил първи за 87.9% при мъжете разтрогнали своите бракове през 2022 година, а при жените - 87.7%.

Вътрешна миграция

През 2022 г. жителите на област Бургас, сменили своето обичайно местоживеене с друго населено място в рамките на страната са 6 581 души. От тях, 3 522 лица (53.5%) са се преселили в населено място от областта. Сред тях 1 561 (44.3%) са мъже и 1 961 (55.7%) са жени.

В границите на областта, най-голямо териториално движение има по направлението „град - село“ (32.2%). По-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направленията „град - град“ (29.7%), „село - град“ (27.2%) и „село - село“ (10.9%) (фиг.6). При преселванията в рамките на областта най-голям е броят и относителният дял на изселените и заселените от и в община Бургас.

Фиг. 6. Направления на вътрешната миграция през 2022 година

в границите на област Бургас

През 2022 г. 3 059 души са променили своя настоящ адрес от област Бургас в друго населено място на страната, а 2 760 души са променили настоящия си адрес от населено място в страната в област Бургас. От изселващите се от областта за свое ново местоживеене най-голям брой са избрали областите София (столица) (990), Варна (327) , Пловдив (298), Сливен (178) и Ямбол (174). Най-голям е броят на преселилите се в област Бургас от областите София (столица) (806), Варна (221), Ямбол (210), Сливен (219), Пловдив - (198) и Стара Загора (165).

Външна миграция

През 2022 г. 796 души са променили своя настоящ адрес от област Бургас в чужбина. Най-желани дестинации за емиграция от жителите на област Бургас са Германия - 167 (21.0%), Турция - 111 (13.9%) и Белгия - 100 (12.6%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2022 г. 40 619 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Сред дошлите да живеят в страната 3 788 лица са предпочели да се заселят в област Бургас. Най-висок е делът на имигрантите от Руската федерация (27.4%), Германия (23.2%) и Украйна (10.9%).

Eстествен и механичен прираст на населението

Разликата между ражданията и умиранията представлява естественият прираст на населението. През 2022 г. абсолютният размер на естествения прираст в област Бургас е минус 3 120 души. В сравнение с предходната година отрицателният прираст е намалял с 948 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст^[9], е минус 8.2‰ за областта, като в градовете е минус 7.1‰, а в селата - минус 11.7‰.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва механичният прираст (нетното салдо от вътрешната и външна миграция), който е положителен - 2 693 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се (10 070) и изселилите се (7 377) от областта.

Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година. В годините на преброяванията се правят преизчисления на населението в края на съответната година. Оценката за населението към 31.12.2022 г. отразява промените в броя и структурите на населението регистрирани при Преброяване 2021.

При изчисляване на демографските показатели се използва съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната и края на отчетната година. За населението към 31.12.2021 г. е използвано ревизирано население, изчислено на база данните от Преброяване на населението и жилищния фонд към 07.09.2021 г. и естественото и механично движение на населението до 31.12.2021 година.

Налице е прекъсване в динамичния ред за всички коефициенти през 2022 г., поради наличието на нова оценка на населението на база данните от Преброяване 2021.

Източник на данните за броя и структурите на населението е Статистическия регистър на населението, поддържан от Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН - ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.

Източник на данните за външната миграция са Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, образец ЕСГРАОН - ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Националната агенция за приходите; Националният осигурителен институт; Министерството на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.

Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.

Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.