ВЪВЕДЕНИ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НОВОПОСТРОЕНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ И ЖИЛИЩА В ОБЛАСТ БУРГАС ПРЕЗ ВТОРОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2020 ГОДИНА
(ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ)
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Бургас през второто тримесечие на 2020 г. е 96, а новопостроените жилища в тях са 475. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през второто тримесечие на 2020 г. 94.8% са със стоманобетонна конструкция и 5.2% с тухлена. Спрямо второто тримесечие на 2019 г. сградите се увеличават със 71.4%, a жилищата в тях - със 106, или с 28.7% (фиг. 1).
Фиг. 1. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища
в област Бургас по тримесечия
Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (38.1%), следват тези с три стаи (27.8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - с 2.7% (фиг. 2).
Фиг. 2. Въведени в експлоатация новопостроени жилища в област Бургас
по брой на стаите
Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през второто тримесечие на 2020 г. е 37 406 кв. м, като спрямо съответното тримесечие на 2019 г. се увеличават с 44.6%. Жилищната площ[1] също се увеличава (с 43.5%) до 26 166 кв. м (фиг. 3).
Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 70.1 кв. м през второто тримесечие на предходната година на 78.7 кв. м през същото тримесечие на 2020 година.
Фиг. 3. Обща полезна и жилищна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища в област Бургас по тримесечия
Методологични бележки
Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2013 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовете, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.
Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.
Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.
Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.
Повече информация и данни за въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища са достъпни в Информационна система „Инфостат“ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=152) и на сайта на НСИ, раздел „Краткосрочна статистика на жилищните сгради“ (http://www.nsi.bg/node/3087/).
