ЖИЛИЩЕН ФОНД В ОБЛАСТ БУРГАС КЪМ 31.12.2019 ГОДИНА

ЖИЛИЩЕН ФОНД В ОБЛАСТ БУРГАС КЪМ 31.12.2019 ГОДИНА

Към 31.12.2019 г. жилищният фонд в област Бургас се състои от 104.0 хил. жилищни сгради, като спрямо 2018 г. броят им се увеличава с 206. В градовете се намират 48.3 хил. жилищни сгради, а в селата - 55.7 хиляди. Жилищните сгради в областта представляват 5.0% от общия жилищен фонд в страната.

Според разпределението на жилищните сгради по конструкция преобладават тухлените сгради с гредоред - 47.8 хил. или 45.9% от всички жилищни сгради, следвани от тухлените сгради с бетонна плоча - 40.6 хил. или 39.1%. Стоманобетонните жилищни сгради в областта са 7.9%, а панелните - 1.3%. В градовете преобладават тухлените сгради с бетонна плоча - 52.1%, а в селата тухлените с гредоред - 58.4%.

Към 31.12.2019 г. в област Бургас преобладават едноетажните жилищни сгради - 52.5 хил. или 50.5% от всички сгради в областта. Сградите на два етажа са 36.6 хил. (35.2%), триетажните са 8.7 хил., а жилищните сгради на четири и повече етажа са 6.2 хиляди.

Най-висок е относителният дял на жилищните сгради построени в периода 1946 - 1960 г. - 22.1%, а най-нисък на тези, построени до 1918 г. - 1.3% (фиг.1).

Фиг. 1. Жилищни сгради в област Бургас към 31.12.2019 г. по периоди

на построяване

Към 31.12.2019 г. броят на жилищата в област Бургас е 291.7 хиляди. В градовете се намират 223.0 хил. жилища или 76.4% от общия брой (табл. 1).

1. Жилища в област Бургас към 31.12. по местонамиране

Осигуреността с жилища в област Бургас на 1 000 души от населението през 2019 г. е 713, като в градовете тя е 712, а в селата - 715. През предходната година стойността на показателя за областта е 706 жилища, съответно 705 в градовете и 710 - в селата.

В края на 2019 г. в област Бургас 113.7 хил. жилища са двустайни, следвани от тристайните - 84.9 хил., а тези с четири и повече стаи достигат 51.5 хиляди. В градовете на областта 41.8% от жилищата са двустайни, 27.9% са тристайни, 15.8% са едностайни и 14.5% са с четири и повече стаи. В селата 33.0% от жилищата са тристайни, следвани от двустайните - 29.8%, с четири и повече стаи - 27.9% и едностайните - 9.3%.

Средният брой лица в едно жилище в област Бургас е 1.4, както в градовете така и в селата.

Преобладаващата част от жилищата са собственост на частни физически лица - 265.1 хил. или 90.9% от общия жилищен фонд на област Бургас.

Общата полезна площ на жилищата в областта е 20 437.3 хил. кв. м., като делът на полезната площ на жилищата в градовете е 76.9% от общата полезна площ на всички жилища. Средната полезна площ на едно жилище в областта е 70.1 кв. м., като от градовете тя е 70.5 кв. м., в селата - 68.5 кв. метра.

Средната жилищна площ на човек от населението в област Бургас е 42.1 кв. м., като за градовете тя е 42.2 кв. м., а за селата 41.9 кв. метра.

Основните признаци, характеризиращи благоустроеността на жилищата, са електрификация, водоснабденост, канализация, и изградена инсталация за централно или местно отопление (парно или газ).

От всички 291.7 хил. жилища в област Бургас 73.9% са електрифицирани, с водопровод и канализация. Електрифицираните жилища с водопровод, канализация и с централно или местно отопление са 22.4%, електрифицираните само с водопровод - 2.4%, а само електрифицирани - 1.2%.

Методологични бележки

Основна цел на статистиката на жилищния фонд е да осигурява информация за състоянието на жилищните сгради и жилищата в Р България. Данните за Баланса на жилищния фонд към 31.12. са получени на база на резултатите от преброяването на жилищните сгради и жилищата към 1.02.2011 г., като всяка година се добавят данните за новопостроените и се изваждат данните за разрушените жилищни сгради и жилища през съответната година.

Посредством изследването се осигурява изчерпателна информация за:

- жилищните сгради;

- жилищата в жилищните сгради;

- площта на жилищата.

Статистическата информация за жилищния фонд служи като основа при разработването на голям брой прогнози и анализи в областта на жилищната политика и строителството.

Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.

Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовете, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра.

Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.

Жилищната площ на човек от населението е изчислена към броя на населението в края на годината.

Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.

Данните за жилищните сгради и жилищата в тях са получени на база административно-териториалното деление на страната към 31.12. на всяка година.

Повече информация и данни за жилищния фонд са достъпни в Информационна система „Инфостат“ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=151) и на сайта на НСИ, раздел „Жилищен фонд“ (http://www.nsi.bg/node/3087/).