ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА МИГРАЦИЯ В ОБЛАСТ БУРГАС ПРЕЗ 2019 ГОДИНА

Вътрешна и външна миграция в област БУРГАС ПРЕЗ 2019 ГОДИНА

През 2019 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 128 179 лица, от който 45.6% са мъже и 54.4% - жени. От преселващите се в рамките на страната, за свое ново местоживеене най-голям брой са избрали област София (столица) - 19 969 (15.6%). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 11.1%, Благоевград - 7.2%, и Пловдив - 5.5%.

Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград - 0.8% и Силистра - 0.8%.

През 2019 г. жителите на област Бургас, сменили своето обичайно местоживеене с друго населено място в рамките на страната са 7 675 души. От тях, 4 652 лица (60.6%) са се преселили в населено място от областта. Сред тях 2 065 (44.4%) са мъже и 2 587 (55.6%) са жени.

В границите на областта, най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (31.9%). По-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по направленията „град - село“ (28.7%), „село - град“ (27.9%) и „село - село“ (11.5%) (фиг.1). При преселванията в рамките на областта най-голям е броят и относителният дял на изселените и заселените от и в община Бургас.

Фиг. 1. Направления на вътрешната миграция през 2019 година

в границите на област Бургас

През 2019 г. 3 023 души са променили своя настоящ адрес от област Бургас в друго населено място на страната, а 3 432 души са променили настоящия си адрес от населено място в страната в област Бургас. От изселващите се от областта за свое ново местоживеене най-голям брой са избрали областите София (столица) (967), Варна (350), Ямбол (242), Пловдив (234) и Сливен (191). Най-голям е броят на преселилите се в област Бургас от областите София (столица) (824), Сливен (360), Варна (322), Ямбол (314) и Стара Загора (208).

През 2019 г. 2 765 души са променили своя настоящ адрес от област Бургас в чужбина. Най - желани дестинации за емиграция от жителите на област Бургас са Германия - 503 (18.2%), Великобритания - 442 (16.0%) и Италия - 353 (12.8%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2019 г. 37 929 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Сред дошлите да живеят в страната 3 207 лица са предпочели да се заселят в област Бургас. Най-висок е делът на имигрантите от Руската федерация (51.5%), Турция (10.7%) и Украйна (8.4%).

Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва механичният прираст (нетното салдо от вътрешната и външна миграция), който е положителен - 851 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се (11 291) и изселилите се (10 440) от областта.

Намалението на населението в резултат на отрицателния механичен прираст, измерено чрез коефициента на нетна миграция (отношението на нетната миграция към средногодишното население), е 2.1‰, като в градовете той е 2.3‰, а в селата - 1.4‰.

Методологични бележки

Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година.

Източник на данните за броя и структурите на населението е Информационна система „Демография“ в Националния статистически институт. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, вътрешна миграция) е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН - ТДС: съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на настоящ адрес.

Източник на данните за външната миграция са Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, образец ЕСГРАОН - ТДС: адресна карта за промяна на настоящ адрес; Националната агенция за приходите; Националният осигурителен институт; Министерството на вътрешните работи; Оценки на емиграционните потоци.

Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12. на съответната година (населени места, общини, области) и статистически райони по настоящ адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на лицето.

Възрастта на населението в края на годината е изчислена към 31.12. в навършени години. Възрастта на лицата при настъпване на демографско събитие се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване на събитието.