ВЪВЕДЕНИ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НОВОПОСТРОЕНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ И ЖИЛИЩА В ОБЛАСТ БУРГАС ПРЕЗ ТРЕТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2019 ГОДИНА
(ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ)
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в област Бургас през третото тримесечие на 2019 г. е 76, а новопостроените жилища в тях са 764. От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през третото тримесечие на 2019 г. 96.1% са със стоманобетонна конструкция и 3.9% с тухлена. Спрямо третото тримесечие на 2018 г. сградите се увеличават с 11.8%, a жилищата в тях - с 221, или с 40.7% (фиг. 1).
Фиг. 1. Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища
в област Бургас по тримесечия
Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (46.7%), следват тези с три стаи (32.1%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - с 1.0% (фиг. 2).
Фиг. 2. Въведени в експлоатация новопостроени жилища в област Бургас
по брой на стаите
Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през третото тримесечие на 2019 г. е 58 170 кв. м, като спрямо съответното тримесечие на 2018 г. се увеличават с 57.8%. Жилищната площ[1] също се увеличава (с 49.7%) до 38 672 кв. метра.
Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище се увеличава от 67.9 кв. м през третото тримесечие на предходната година на 76.1 кв. м през същото тримесечие на 2019 година (фиг. 3).
Фиг. 3. Обща полезна и жилищна площ на въведените в експлоатация новопостроени жилища в област Бургас по тримесечия
Методологични бележки
Статистическите данни за новопостроените жилищни сгради и жилища са разработени на базата на тримесечна информация, получавана от общинските администрации.
В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол обр. 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2013 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Жилищната площ включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовете, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, както и площта на кухните над 4 кв. метра. До 31.12.2018 г. площта на кухните с площ над 4 кв. м се разглежда отделно.
Спомагателната площ включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им.
Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ.
Средната полезна площ на жилището е отношение на полезната площ към броя на жилищата.
Повече информация и данни за въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища са достъпни в Информационна система „Инфостат“ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=152) и на сайта на НСИ, раздел „Краткосрочна статистика на жилищните сгради“ (http://www.nsi.bg/node/3087/).
