ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА И ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ И ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ В ОБЛАСТ БУРГАС КЪМ 31.12.2018 ГОДИНА

ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА И ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ И

ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ В ОБЛАСТ БУРГАС КЪМ 31.12.2018 ГОДИНА

Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2018 г. броят на заведенията за болнична помощ на територията на област Бургас е 20 с 2 910 легла (табл. 1), като 17 от тях са болници с 2 612 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 92 със 140 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 7 с 205 легла.

1. Лечебни и здравни заведения в област Бургас към 31.12.2018 година

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.

В сравнение с 2017 г. легловия фонд на болниците се увеличава с 3.9%.

Многопрофилните болници са 9 с 1 407 легла. Те представляват 52.9% от болниците и в тях е съсредоточен 53.9% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият фонд в тези болници варира в широки граници - от 45 до 527 легла, като средният брой легла е 156.

Разпределението на заведенията и леглата в специализираните  болници е, както следва:

• за активно лечение - 3 със 126 легла;
• за рехабилитация - 5 с 1 079 легла.

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. Разпределението на тези заведения по видове е, както следва:

• Центрове за кожно-венерически заболявания - 1 заведение с 10 легла;
• Комплексни онкологични центрове - 1 заведение със 156 легла;
• Центрове за психично здраве - 1 заведение със 132 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 709.2 на 100 000 души от населението.

Заведенията за извънболнична помощ са 92 със 140 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2017 г. броят на тези заведения се увеличават с 2, докато броят на леглата в тях намалява с 22 или с 13.6%.

Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 42 заведения със 100 легла, следват диагностично-консултативните центрове - 7 с 28 легла, медико-денталните центрове - 1 с 10 легла и денталните центрове - 1 с 2 легла.

В края на годината в областта функционират и 41 самостоятелни медико-диагностични и самостоятелни медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасятцентровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В област Бургас тези заведения са 7 с 205 легла, като с най-голяма леглова база са домовете за медико-социални грижи за деца - 1 със 154 легла.

Медицински персонал

В края на 2018 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в областта практикуват 1 347 лекари. Лекарите по дентална медицина са 310, а медицинските специалисти по здравни грижи - 2 220, като 1 484 от тях са медицински сестри. В лечебните и здравните заведения на основен трудов договор работят и 1 904 души друг персонал с немедицинско образование.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 672 лекари, 9 фармацевти, медицински специалисти по здравни грижи - 1 176 и 1 087 друг персонал.

В заведенията за извънболнична помощ работещите на основен трудов договор лекари са 602, лекарите по дентална медицина - 310. Тук се включват и всички лекари (374) и лекари по дентална медицина (298), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК.

В края на 2018 г. в диагностично-консултативните центрове на основен трудов договор работят 60 лекари, в медицинските центрове - 138, а в самостоятелните медико-диагностични лаборатории работят 28 лекари.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училищата) към 31.12.2018 г. на основен трудов договор работят 73 лекари, 682 медицински специалисти по здравни грижи и 511 друг персонал.

Практикуващи лекари по пол и възраст

Към 31.12.2018 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:

• Мъже са 622 (46.2%), жени - 725 (53.8%);
• Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 467, или 34.7%;
• Младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 157, или 11.7%, а най- възрастните (на 65 и повече години) - 209, или 15.5%.

В структурата на лекарите по специалности[1] най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 208, или 15.4% от всички практикуващи лекари в областта, следвани от практикуващите Педиатрия - 113 или 8.4%, Акушерство и гинекология - 91 или 6.8%, Хирургия (83 или 6.2%), Анестезиология и интензивно лечение (77 или 5.7%) и Нервни болести (75 или 5.6%).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за областта е 5.1 на 10 000 души от населението.

Осигуреността с лекари в края на 2018 г. е 32.8 на 10 000 души от населението, а с лекари от дентална медицина - 7.6 на 10 000 души от населението.

Методологичнн бележки

Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Методологията на изследването е в съответствие с методологическите указания на Евростат за практикуващите медицински специалисти.

Данните от изследването се отнасят към 31.12. на съответната година. Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.

При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.

При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достьпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонахождение обслужват населението на цялата страна.

В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в здравните заведения, напр. във фармацевтичната промишленост.

За 2018 г. има прекъсване на динамичните редове по отношение на териториалното разпределение на лекарите и лекарите по дентална медицина, както и на разпределението на лекарите по специалности. Медицинските специалисти, които работят в практики по договор с НЗОК, обслужващи повече от една област, респ. община са включени в общия брой медицинските специалисти за страната (областта), но не са разпределени по области (общини).

Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 на Министерството на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от 2015 г.) и се отнася за практикуваната специалност.

Показателите за осигуреност на населението с болнични легла и с медицински специалисти са изчислени с броя на населението в края на годината.

Данните за здравната мрежа са разработени на национално, областно и общинско ниво, а за практикуващите медицински специалисти по специалности - на национално и областно ниво.

Повече информация и данни от изследването „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения“ са достъпни в Информационна система „Инфостат“ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=58) и на сайта на НСИ, раздел Здравеопазване“ (http://www.nsi.bg/bg/node/3280/).