Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Бургас към 31.12.2017 година

ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА БОЛНИЧНА И ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ И ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ В ОБЛАСТ БУРГАС КЪМ 31.12.2017 ГОДИНА

Лечебни заведения и леглови фонд

Към 31.12.2017 г. броят на заведенията за болнична помощ на територията на област Бургас е 20 с 2 813 легла (табл. 1), като 17 от тях са болници с 2 515 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 90 със 162 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 7 със 199 легла.

1. Лечебни и здравни заведения в област Бургас към 31.12.2017 година

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.

В сравнение с 2016 г. легловия фонд на болниците се увеличава с 10.0%.

Многопрофилните болници са 9 с 1 390 легла. Те представляват 52.9% от болниците и в тях е съсредоточен 55.3% от легловия фонд на всички болници в областта. Легловият фонд в тези болници варира в широки граници - от 45 до 507 легла, като средният брой легла е 154.

Разпределението на заведенията и леглата в специализираните  болници е, както следва:

• за активно лечение - 3 със 126 легла;
• за рехабилитация - 5 с 999 легла.

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. Разпределението на тези заведения по видове е, както следва:

• Центрове за кожно-венерически заболявания - 1 заведение с 10 легла;
• Комплексни онкологични центрове - 1 заведение със 156 легла;
• Центрове за психично здраве - 1 заведение със 132 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2017 г. е 683 на 100 000 души от населението.

Заведенията за извънболнична помощ са 90 със 162 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2016 г. броят на тези заведения намаляват с 2, докато броят на леглата в тях се увеличава с 18 или с 12.5%.

Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 42 заведения със 112 легла, следват диагностично-консултативните центрове - 6 с 38 легла, медико-денталните центрове - 1 с 10 легла и денталните центрове - 1 с 2 легла.

В края на годината в областта функционират и 40 самостоятелни медико-диагностични и самостоятелни медико-технически лаборатории.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасятцентровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В област Бургас тези заведения са 7 със 199 легла, като с най-голяма леглова база са домовете за медико-социални грижи за деца - 1 със 154 легла.

Медицински персонал

В края на 2017 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в областта практикуват 1 316 лекари (табл.2). Лекарите по дентална медицина са 353, а медицинските специалисти по здравни грижи - 2 287, като 1 525 от тях са медицински сестри. В лечебните и здравните заведения на основен трудов договор работят и 1 780 души друг персонал с немедицинско образование.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 658 лекари, 9 фармацевти, медицински специалисти по здравни грижи - 1 177 и 1 011 друг персонал.

В заведенията за извънболнична помощ работещите на основен трудов договор лекари са 584, лекарите по дентална медицина - 353. Тук се включват и всички лекари и лекари по дентална медицина които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. Лекарите, работещи в индивидуални и групови практики за първична медицинска помощ - 222 и лекарите в индивидуални и групови практики за специализирана медицинска помощ - 170.

В края на 2017 г. в диагностично-консултативните центрове на основен трудов договор работят 57 лекари, в медицинските центрове - 106, а в самостоятелните медико-диагностични лаборатории работят 25 лекари.

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училищата) към 31.12.2017 г. на основен трудов договор работят 74 лекари, 733 медицински специалисти по здравни грижи и 530 друг персонал.

2. Медицински персонал в област Бургас

Практикуващи лекари по пол и възраст към 31.12.2017 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:

• Мъже са 607 (46.1%), жени - 709 (53.9%);
• Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 463, или 35.2%;
• Младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 136, или 10.3%, а най- възрастните (на 65 и повече години) - 209, или 15.9%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 222, или 16.9% от всички практикуващи лекари в областта, следвани от практикуващите Педиатрия и Хирургия - съответно 85 и 82 (6.5% и 6.2%), Анестезиология и интинзивно лечение - 71 или 5.4%, Вътрешни болести (68 или 5.2%), Нервни болести (58 или 4.4%) и Акушерство и гинекология (57 или 4.3%).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за областта е 5.4 на 10 000 души от населението.

Осигуреността с лекари в края на 2017 г. е 32.0 на 10 000 души от населението, а с лекари от дентална медицина - 8.6 на 10 000 души от населението (фиг. 1).

Фиг. 1. Осигуреност на населението в област Бургас с медицински персонал

(На 10 000 души от населението)

Методологичнн бележки

Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Методологията на изследването е в съответствие с методологическите указания на Евростат за практикуващите медицински специалисти.

Данните от изследването се отнасят към 31.12. на съответната година. Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.

При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.

При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достьпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонахождение обслужват населението на цялата страна.

В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в здравните заведения, напр. във фармацевтичната промишленост.

Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 на Министерството на здравеопазването (ДВ, бр . 7 от 2015 г.) и се отнася за практикуваната специалност.

Показателите за осигуреност на населението с болнични легла и с медицински специалисти са изчислени с броя на населението в края на годината.

Данните за здравната мрежа са разработени на национално, областно и общинско ниво, а за практикуващите медицински специалисти по специалности - на национално и областно ниво.

Повече информация и данни от изследването „Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения“ са достъпни в Информационна система „Инфостат“ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=58) и на сайта на НСИ, раздел Здравеопазване“ (http://www.nsi.bg/bg/node/3280/).