ЖИЛИЩНИ СГРАДИ КЪМ 7 СЕПТЕМВРИ 2021 Г. В ОБЛАСТ БУРГАС

Окончателни данни

Брой и прираст на жилищните сгради

Жилищните сгради[1] в област Бургас към 7 септември 2021 г. са 109 035. В периода между двете преброявания броят на жилищните сгради се е увеличил със 7 776, или със 7.7%.

В общините Бургас (22 894), Несебър (10 623) и Руен (9 962) се намират 39.9% от жилищния сграден фонд в областта, като най-малък брой жилищни сгради има в община Малко Търново - 2 237, или 2.1%.

През периода 2011 - 2021 г. в 76.9% от общините има увеличение в броя на жилищните сгради, като най-голямо е то в община Приморско - с 24.1%, а най-малко в община Средец - с 0.6%. В община Малко Търново сградите намаляват с 20.3%.

1. 1.      Жилищни сгради по общини в област Бургас към 7 септември 2021 година

Област Бургас е на 4-то място със 109 035 жилищни сгради или 5.1% от жилищния сграден фонд на страната.

В сравнение с 2011 г. в осемнадесет области, броят на жилищните сгради нараства, като най-голямо увеличение се наблюдава в областите София (столица) - с 16.6%, Благоевград - с 8.4%, и Варна - с 8.1%. Област Бургас е четвърта по ръст на жилищните сгради. В останалите десет области има намаление, като най-голямо е в областите Плевен - с 5.8%, Ямбол - с 4.5%, и Русе - с 3.6%.

Вид на жилищната сграда

Към 7 септември 2021 г. в област Бургас къщите са 91 685 бр., или 84.1% от сградите, жилищните блокове, кооперациите - 9 557, или 8.8%, а вилите - 6 376, или 5.8%.

Фиг. 1. Структура на жилищните сгради по вид на сградата в област Бургас

към 7 септември 2021 година

Основни характеристики на жилищния сграден фонд

Брой етажи

Преобладаващата част от жилищните сгради в областта са едноетажни - 54 737, или 50.2% от всички жилищни сгради в страната, и двуетажни - 37 651, или 34.5%, докато тези на шест и повече етажа са 2 568, или 2.4%. Най-много жилищни сгради на шест и повече етажа има в областите София (столица) - 9 598, Варна - 3 012, и Пловдив - 2 713, а най-малко в Смолян - 162, Видин – 198, и Разград - 201.

  Фиг. 2. Структура на жилищните сгради по брой на етажите и общини

в област Бургас към 7 септември 2021 година

Жилищни сгради по периоди на построяване

Жилищните сгради в област Бургас (23.8%) са построени до 1959 г., следват построените през периода 1960 - 1969 г. - 15.6%. Построените през 2010 - 2021 г. са 9.5%.

До 1959 г. най-много жилищни сгради са построени в общините Средец и Малко Търново съответно с 53.6 и 49.4%, а най-малко в община Несебър - с 11.3%. В периода 1960 - 1979 г., най-висок е делът на построените сгради в общините Айтос и Камено, съответно с по 38.2%. В община Несебър 71.8% от жилищните сгради са построени в периода 1980 - 2021 година.

В периода 2010 - 2021 г. най-нисък е делът на построените сгради в общините Сунгурларе и Карнобат, съответно 1.4 и 2.4%., а с най-висок дял са общините Несебър (22.2%), Приморско и Созопол - 13.8 %.

 Методологични бележки

Обект на преброяване на жилищния сграден фонд са жилищните сгради, включително тези, които към момента на преброяването не се използват за живеене.

Жилищна сграда е сграда, която по първоначално изграждане или чрез преустрояване е предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60% от разгънатата ѝ площ.

За самостоятелна жилищна сграда се приема постройка, която е отделена от други постройки с разграничителни стени от основите до покрива и има отделен самостоятелен покрив.

За отделни жилищни сгради се приемат тези, които имат разграничителни стени помежду си, макар в отделни случаи да имат общ покрив.

За една жилищна сграда се приема и тази постройка, която макар да има два покрива (на различно ниво), представлява едно общо архитектурно цяло.

Сградата от тип къща-близнак, когато е построена на едно дворно място (парцел, поземлен имот), се приема за една сграда, а когато е построена на два парцела, се приема за две сгради.

Пристройката се смята за част от сградата, когато е конструктивно свързана с нея, т.е. когато е свързана с обща врата и когато има общи стени със сградата независимо от това дали има, или няма общ покрив с нея. Пристройката не се брои като отделна сграда.

Според вида си жилищните сгради са:

• Къща - нискоетажна (от един до три етажа) жилищна сграда (свободно стояща, „на калкан“ или „близнаци“, терасовидна, редова и др.), при която всяко от жилищата има собствен вход директно от прилежащия терен. Тук се включват и сградите до три етажа с по едно жилище на етаж и общ вход от улица/двор. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за къща.
• Жилищен блок, кооперация - сграда с ниска (2 или 3 етажа), средна (4 и 5 етажа) или висока (6 и повече етажа) етажност и с един или повече входове с общо стълбище към отделните жилища в съответния вход. Тук се отнасят и сградите на два или три етажа с две и повече жилища на етаж. Жилищни блокове, които имат повече от един вход, и тези, които са строени по секции (стъпаловидно), се приемат за една сграда. Тук се включват и къщите за гости и семейните хотели, в които поне 60% от площта се използва за обичайно пребиваване на лица и отговарят на определението за „Жилищен блок, кооперация“.
• Сграда от смесен тип (над 60% жилищна площ) - сгради, в които повече от 60% от разгънатата застроена площ се използва за жилищни цели, а по-малко от 40% от площта - за нежилищни цели (търговски, административни и др.).
• Общежитие - жилищна сграда, предназначена за временно задоволяване на жилищните нужди на студенти, докторанти и специализанти или работници/служители.
• Лятна кухня е отделна постройка, чиито помещения се ползват от домакинство, постоянно живеещо в жилищната сграда, към която принадлежи лятната кухня. За лятната кухня не се събира информация за жилище, а данните се отнасят към основното жилище.
• Вила - сгради, които се намират в регулирани или нерегулирани вилни зони, частни имоти (лозя, градини) и др. и които по първоначално изграждане са предназначени за задоволяване на специфични нужди на населението - отдих, сезонно или временно жилище.
• Сграда за колективно домакинство - интернати, пансиони, манастири, домове за отглеждане на деца, домове за стари хора, затвори и други подобни, в които живеят колективни домакинства.
• Дом за временно настаняване на бездомни - сгради, в които временно се настаняват бездомни лица. За тези сгради не се събира друга информация.

Когато в жилищната сграда живее постоянно поне едно домакинство или лице, сградата се счита за обитавана. Сградата се счита за необитавана, ако в нея няма нито едно обитавано жилище, т.е. в нея не живеят постоянно домакинства и лица, но е годна за живеене.

Годна за живеене е тази сграда, на която подът, стените и покривът са здрави и устойчиви, прозорците са остъклени и има врати.

Повече информация и данни за жилищните сгради от Преброяване на населението и жилищния фонд могат да се намерят в Информационна система ИНФОСТАТ (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=360).