Община Карнобат

Промишленост
Производствените фондове на община Карнобат са разпределени неравномерно в селищната й мрежа. Основният икономически потенциал, производствени, складови и други фондове са разположени в гр. Карнобат и в неговата производствена зона. Основни структуроопределящи отрасли на промишлеността са машиностроенето и хранително-вкусовата промишленост.Независимо че шивашката промишленост е представена само от едно предприятие - “Карина” АД, то също има значимо място в икономическата структура на града и общината.
Селско стопанство
Общо обработваемата земя в общината е около 533 хил. дка.Природните условия в региона предопределят развитието на растениевъдството, което е ориентирано главно към производството на зърненожитнии фуражни култури. Значителен е делът и на някои технически култури. Зеленчукопроизводството се развива предимно в частното стопанство. През последните години на по-големи площи се отглеждат арпаджик, лук и чесън в селата Черково, Сърнево, Зимен, Козаре, Екзарх Антимово.
Отрасълът с най-добри традиции в общината е лозарството. Почвено-климатичните условия са определящият фактор за благоприятното му развитие. 6820 дка от лозовите насаждения са в землищата на селата Невестино, Искра, Соколово, Зимен, Венец, Екзарх Антимово, Аспарухово, Житосвят. От тях 694 дка са новосъздадени.
Животновъдството е втори основен подотрасъл на селското стопанство в общината, профилиран в областта на говедовъдството, свиневъдството и овцевъдството.

Здравеопазване
На територията на община Карнобат действа общинска болница, която разполага със 140 легла и обслужва Карнобатска и Сунгурларска община. "Медицински център І-Карнобат" ЕООД осъществява специализирана медицинска помощ.
Образование
В общината функционират 12 детски градини, 2 обединени детски заведения и 2 целодневни детски градини. На територията има 2 средни общообразователни, 2 средни професионални, 7 основни и 3 начални училища, един междуучилищен център.
Култура
В Карнобат традиционно се провеждат различни културни мероприятия и фестивали, посещавани от гости и артисти от цялата страна, както и от чужбина. По време на тяхното провеждане настъпва истинско веселие, като същевременно те дават възможност на жителите и гостите на града да се докоснат до една уникална и различна култура, хвърляща мост между минало, настояще и бъдеще. Проявите с национално и международно значение са:
1. Национален конкурс за тракийска народна песен "С песните на Стайка Гьокова"- м. май
2. Национален кинофестивал на алтернативното кино- м. септември
3. Празници на града- 26 септември

Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна история, датирана още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието.
Първото писмено сведение за Карнобат - от 1153 г., се съдържа в "Географията" на арабския пътешественик и учен Ал Идриси. Историческите извори сочат, че от ХV век насам градът е бил винаги административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.
В сведенията от османо-турските регистри и пътеписните бележки се споменава под различни имена: Кариноваса, Каринабад, Карново…
След създаването на Българската държава през 681 г. поради изключителната си роля земите на днешния Карнобатски регион стават арена на военни действия между България и Византия. От времето на Първото българско царство най-значимият обект е Карнобатската крепост Маркели, южен епископски и военен център, намиращ се на 7.5 км западно от Карнобат.
По време на турското владичество градът е административен център на нахия, а по-късно на кааза в Силистренския санджак и значим търговско-занаятчийски център. Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенослужението на поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) в карнобатската енория през 1791-1792 г.
През Възраждането става обединителен център на културно-просветното развитие на района. През 1838 г. е построена църквата "Свети Йоан Богослов", през 1862 г. е създадено читалище "Развитие" (сега "Св. Кирил и Методий") - едно от първите в днешна Югоизточна България, а през 1864 г. се открива и светско училище.
Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането - в средата на 60-те години на ХІХ век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези.
Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразования. Градът се утвърждава като културно-просветен център. 22 периодични издания отразяват новия му облик.

Крепостта Маркели - историко-археологически обект, експониращ богато политическо и културно минало и особено през периода на Първото българско царство.
Природонаучен музей, разположен в парка "Дядо Димчов баир"
Исторически музей 
Родната къща на карнобатския писател-революционер Минко Неволин (отразил в творчеството си Илинденско-Преображенското въстание).
Къща-музей "Димитър Полянов", открита като музей през 1973г. Единствената изцяло запазена възрожденска къща в гр. Карнобат, строена в средата на XIXв
Часовниковата кула, строена през 1874г.
Старата турска баня "Синанбейовият хамам", строена през третата четвърт на XIв. "Синанбейовият хамам" е една от най-старите сгради в Югоизточна България.
Черната джамия, построена на мястото на по-стара, през 1826г.
Зоопарк