Население: 404 км2
Население (към 31.12.2023 г): 24 967 д.
Средно годишни температури: 12.2°С
Населени места: 17
Местоположение
Община Айтос е разположена в източната част на Република България. Граничи със следните общини: на север - с Руен, на запад - с Карнобат, на юг и югоизток - с Бургас и на изток - с Поморие. Обхваща южните склонове на Източна Стара планина и долината на р. Айтоска.
Релеф
Предимно равнинен. Северните части на общината по цялото й протежение са заети от южните разклонения на невисоката (до 700м) Айтоска планина. Склоновете й постепенно се снижават, заоблят очертанията си и на места преминават в разлети хълмове. Последните й разклонения завършват с теренни гънки, сливайки се с равнината - южно от гр. Айтос. Планинските склонове са прорязани от множество дерета. Преобладаващият наклон от 11°-20° позволява трасирането и подравняването на склоновете и използването им за отглеждане на трайни насаждения - лозя и овощни градини. Южната част от общината е заета от Айтоското поле, което е периферна част на Бургаската низина. Разположено е на квота от 60 до 100м с лек наклон към р. Айтоска.
Води
Територията на общината се отводнява от р. Айтоска и притоците й. Влива се в Бургаското езеро. Общата й дължина е 32.5 км с водосборна площ 304.7 кв. км. Има непостоянен и невисок воден режим, който се влияе силно от годишния валежен режим.
Климат
Община Айтос попада в преходноконтиненталната климатична област. Най-източните й части са в обсега на черноморската климатична област, която се отличава със специфична проява на ветрова циркулация. Средногодишните температури са 12.2°С. Абсолютните максимални температури достигат доста високи стойности - най-високата измерена абсолютна максимална температура достига 42°С (август), а най-ниската максимална достига -22.1°С (януари и декември).
Население
Общият брой на жителите в общината към 15.07.2015 г. е 35 608, като 24 588 от тях са в гр. Айтос.
Броят на икономически активните лица към 31.05.2015 г. е 12 944.
Безработица
Регистрираните безработни в края на май 2015 г. са 1266 души, което прави 9.78 % равнище на безработицата в община Айтос.
Населени места
В административно-териториалните граници на общината са включени 17 населени места - Айтос, Мъглен, Карагеоргиево, Тополица, Черноград, Чукарка, Пирне, Караново, Пещерско, Съдиево, Малка поляна, Дрянковец, Черна могила, Зетьово, Лясково, Раклиново, Поляново.
Транспорт
Географското разположение определя особено важното място на общината като транспортен възел, през който се осъществяват пътните връзки между Северна и Южна България в тази част на страната. През нея преминават главен път № 1 и жп линия София-Бургас. Чрез най-голямото пристанище на Черно море и летище Бургас могат да се осъществяват транспортни връзки със страните от Черноморската зона и Близкия Изток. Изграждането на отсечката Айтос-Мъглен в направление на курортния комплекс Слънчев бряг ще доближи в транспортно отношение общината до този крупен консумативен център.
Водоснабдяване
Гр. Айтос и част от селата в общината са захранени от деривация "Камчия". От местни водоизточници са захранени селата Дрянковец, Зетьово, Карагеоргиево, Лясково, Пирне, Раклиново, Съдиево, Тополица, Чукарка.
Съобщения
Състоянието на междуселищните (в общината) мрежи е добро. Градската централа е от 1929 г. - аналогова, стъпкова. Свързана е с оптичен кабел и телефонните връзки с абонати извън общината се осъществяват чрез него.
Промишленост
Промишлеността разполага със значителен потенциал и сравнително добро оборудване. До 1999 г. на територията на града функционираха около 30 предприятия от различни отрасли, по-голямата част от които бяха от хранително-вкусовата промишленост. Сега 25% от предприятията са прекратили дейността си, 35% работят сезонно или периодично, и то с малък капацитет, а 40% работят без прекъсване с капацитет до 30% от мощностите си.
Селско стопанство
Селското стопанство в района на общината се характеризира с възможности за производство на екологично чиста продукция и суровини. На тази основа е развита и хранително-вкусовата промишленост.
Селскостопанският фонд заема площ 317 673 дка, което представлява 78.6% от територията на общината. Обработваемата земя във фонда заема 66.4%.
Произвеждат се главно зърнени и зърненофуражни култури. Има значителни трайни насаждения от ябълки, череши, грозде, праскови, бадеми. От техническите култури се отглеждат тютюн, слънчоглед, соя.
Животновъдството е представено от овцевъдство и говедовъдство.
Горско стопанство
От горите със стопанско предназначение преобладаващите дървесни видове са черен бор, бял бор, благун, цер, зимен дъб, космат дъб, източен бук, габър, липа, акация.
Пасищата заемат 5.6% от общата площ на Горско стопанство - Айтос.
Туризъм
Туристическа атракция е парк "Славеева река". Той е приютил Малкия айтоски Етър - Алеята на старите занаяти, съхранила традиционните айтоски стилове в строителството. Комплексът разполага с хотелска база, механа и кафене, обслужващи гостите.
Образование
На територията на община Айтос функционират Техникум по селско стопанство в гр. Айтос, подчинен на Министерството на земеделието и горите, две специални учебни заведения - Помощно (основно) и Логопедично (начално) училище, подчинени на Министерството на образованието и науката.
Култура
Културните традиции на Айтос пази и продължава вече 130 години градското читалище “Васил Левски”.
Ежегодно в гр. Айтос се провеждат традиционните фолклорни празници “Славееви нощи”. От 1996 г. те получиха статут на детски конкурс, който открива и налага млади таланти в народното песенно и музикално изкуство.
Град Айтос е съхранил традиционните за региона стари занаяти, практикувани от айтоските майстори - грънчарство, медникарство, дърворезбарство и др.
Районът на общината е с богата история. Археологическите находки около гр. Айтос свидетелстват, че неговото начало е от V век преди новата ера. Хан Тервел е първият български владетел на Айтос.
Крепостта Аетос е играла важна роля в отбранителната система на българските земи срещу набезите на татари, авари и кръстоносци. През 1378 г. градът е превзет от войските на султан Мурад. През време на руско-турската война (1828-1829 г.) легендарният генерал Дибич Забалкански превръща града в опорен стратегически пункт. След Одринския мир през 1829 г. много от жителите му се изселват в Бесарабия.
През Възраждането населението участва активно в националноосвободителните борби. Васил Левски организира в града революционен комитет. След Освобождението Айтос се утвърждава като оживен търговски център, по-голям от Бургас. Тук се провежда голям панаир. Открива се и първото девическо земеделско училище в страната
Лесопарк "Айтос",
Лесопарк "Славеева река",
Зелена зона - Айтос,
Природна забележителност Трите братя - скални групи,
Природна забележителност Генгер-находище на защитеното растение бодливо сграбиче (айтоски клин), ендемит от Кримския полуостров.
