Туризъм

На територията на област Бургас се осъществява над 40% от масовия туризъм в страната. Тя е посещавана от по-голямата част от чуждите и български туристи и граничи с Република Турция, която също е значим фактор в международния туризъм.

Бургаска област включва привлекателните дялове на Източна Стара планина, северните разклонения на Странджа планина, ПП "Странджа", Източните части на Горнотракийската низина, Бургаската низина и др. На изток включва Южното Черноморско крайбрежие, което е най-атрактивно за развитието на туризъм.

Областта предлага комбинация от масов морски рекреационен туризъм, маршрутно-познавателен, селски, културен и екотуризъм в един район с изключително разнообразие на природни и антропогенни туристически ресурси.

Географското положение на областта е изключително благоприятно и транспортната обезпеченост до основните туристически обекти в областта е напълно осигурена чрез международно летище, пристанища, ЖП гара, шосеен достъп.

Климатичните условия в района се обуславят от неговото географско положение. На територията му се съчетават няколко климатични влияния, като с най- изразен е преходно-континенталният климат. Влиянието на Черно море и Средиземноморието е осезателно. Гр. Малко Търново е обявен за климатичен курорт от национално значение от 1967 г. Изключително благоприятни за климато и морелечение са всички селища по Черноморското крайбрежие.

Свети Влас е курортно селце, сгушено в източното подножие на Стара планина, в непосредствена близост до плажната ивица. Брегът на Свети Влас се развива като най- живописния черноморски курорт на България, обърнат изцяло на юг, една българска Ривиера, която започва от морския курорт "Слънчев бряг", обхваща самото селище, комплекса "Елените" и завършва при нос Емона. Слънчевите дни тук са от един до два пъти повече, отколкото по Северното българско Черноморие. Наличието на въздушни течения между морето и планинското дефиле обуславя един забележителен природен феномен и очиства въздуха от всякакви прахови и други дразнители. Естественият аерозол на морето, съчетан с кристално чистия планински въздух са природна даденост с мощно целебно въздействие върху бронхиална астма и др. хронични белодробни заболявания.

Водите на Черно море са слабо солени, температурата на морската вода позволява морски бани от април до ноември, което прави Южното Черноморие изключително атрактивно.

Важен ресурс за туризма в областта са минералните извори в близост до гр. Бургас, около които са се развили балнеолечебни курорти - Бургаски минерални бани. Балнеоложкият курорт е в близост до с.Банево, с дебит 36л/сек. и 410 t С. Препоръчва се за заболявания на опорно - двигателния апарат, неврологични, гинекологични, тромбофлебити и други заболявания. Използва се и лечебната кал от Атанасовското езеро.

Балнеотуризъм се развива и в гр. Поморие. Изградена е материално-техническа база, която включва балнеолечебници, почивни станции, плувни басейни.

До Поморийското езеро е изграден първият в Източна Европа "Музей на солта". В южната част на езерото сe добива лечебна кал за санаториумите в града, а северната се използва за традиционен солодобив, запазен повече от 2000 години. Езерото е защитена местност от 2001 г., орнитологично важно място с национално значение, Рамсарско място от 2002 г. - обявено заради своята уникалност, една от двете лагуни в района на Черно море, превърнати в солници. Тук са установени няколко вида от Червената книга на България като тойна - най-голямо находище за страната, татарска млечка и морски пелин. Най-голямата ценност е орнитологичното богатство. Езерото посреща първите есенни прелетници по "Виа Понтика", а от дигите могат да се наблюдават прелитащите над морето пеликани и щъркели. Поморийското езеро е добър пример за съвместното съжителство на традиционни човешки дейности като солодобив и калодобив и на богато биологично разнообразие.

Бургас е ограден с три различни по своя характер езера - Атанасовско, Вая и Мандра. Те заедно с Поморийското езеро, образуват най- големият комплекс от естествени влажни зони у нас, с обща площ 9500 ха. Единственото тук в България и Черноморския басейн са запазени традиционните солници - тези на Атанасовско и Поморийско езеро. В езерата са установени 340 от всички 400 вида птици, описани за страната. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски територии, а богатството на видове птици ги определя като орнитологично важни места.

Уникалното съчетание на море, езера, планина и реки, екзотична растителност и многообразие на животински и растителни видове, ведно с традициите и автентичната култура и обичаи, предоставят разнообразни възможности за развитие на туризъм.

Изключително атрактивни са плажните ивици по Южно Черноморско крайбрежие, клифовете и заливите. В областта е включен най-големият залив на Черно море- Бургаският, както и множество малки, закътани заливчета по крайбрежието - Созополски, Каваците, Света Параскева, Зигра, Стомополу, Дяволски и др.

Прекият досег с красивите местности, кръстосани от древни пътища и осеяни от руини на крепости и манастири дава възможност за развитието на културен и екотуризъм на много добро ниво в Бургаска област. Ресурс за развитието на този вид туризъм са обекти като праисторическите селищни могили, тракийски гробници, както и археологически находки от римско и византийско време. Праисторически селищни и тракийски надгробни могили.

По черноморското крайбрежие преобладава база, която е собственост на частни предприемачи. Във вътрешността преобладава малък семеен бизнес.

Областта предлага необичайна комбинация от масов морски туризъм и алтернативни видове туризъм в един район с изключително биологично разнообразие. Българските инвеститори са предимно съсредоточени по Черноморското крайбрежие, като това се отнася както за малкия, така и за едрия бизнес, търсещ нови възможности. Специфична съществуваща туристическа практика са предлаганите разходки с лодка по река Ропотамо, река Велека, езерото Вая.

Черноморските общини са с най-голям потенциал за развитие на туризма и поради това изградената специализирана туристическа инфраструктура, която обслужва посетителите е съсредоточена именно на тяхна територия.

Материалната база на туризма е съсредоточена основно в селищните територии и курортите по крайбрежието. Това е следствие както от естествените урбанизационни процеси на територията, така и от целенасочена политика на планиране. По крайбрежието преобладават курортните коплекси, частният квартирен фонд, семейните пансионати и почивни бази.

Докато частният квартирен фонд е сравнително нов и донякъде пригоден за нуждите на индивидуалния отдих, т.н "лека ваканционна база", която включва къмпингите е морално и физически износена. Причините са основно в неизяснената собственост и липсата на начален капитал в реституираните имоти.

Местата за настаняване и средствата за подслон на територията на областта са разположени главно в района на Черноморското крайбрежие - в курортните комплекси "Слънчев бряг", "Елените", "Дюни", ММЦ - Приморско, ваканционно селище "Лозенец", къмпинги" "Юг", "Оазис", "Арапя", "Нестинарка", "Делфин", "Корал", "Каваците".